Безсмислени промени на ЗОВС
Преди повече от 1 година бе взето решение за провеждане на два стратегически прегледа – този на отбраната и такъв на цялата система за национална сигурност. За първи път от началото на членството ни в НАТО стартират такива прегледи. Те трябва да приключат в края на април 2020 г. За извършваните прегледи има толкова оскъдна информация, че дори работещите в системата на отбраната и тази на сигурността едва ли знаят подробности. Вероятно очакванията за резултатите от тях са големи, но едва ли, защото тези прегледи стартираха без да бъдат поставени ясните цели, които трябва да бъдат постигнати. Без да си специалист по темата сигурност и отбрана, повече от логично е тези прегледи да резултират в актуализация на системата за управление на кризи, ако такава въобще съществува (но това ще е тема на друг разказ), дългосрочна модернизационна програма, планове за участие и ангажименти в учения, мисии, операции, но най-вече в разработване на отсъстващия повече от десетилетие кадрови модел във въоръжените сили. И така в очакване се изниза една година, в рамките на която без да се дочака края на прегледите, бяха извършени редица съществени структурни промени във Въоръжените сили – създадено бе Съвместно командване за специалните операции – явно защото се предвижда увеличаване на участието ни в такива или защото трябваше да се удовлетвори егото на нечии генерали, които отдавна играят в отборите на партиите в управляващата коалиция. Очаквани ползи и добавена стойност не са посочени в съпътстващите мотиви за тази промяна. Наред с това бе променен, за пореден път и станал регулярен процес, Устройственият правилник на МО. Отново безидейни промени, които не водят до оптимизация на персонала и личния състав, а само до реализиране на субективните амбиции на политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната. Още не приключил и Стратегическият преглед на отбраната беше изпреварен от поредните предложения за промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, известни повече като поправки, предназначени за конкретни висши офицери, а покрай тях оставането на служба с още 3 години на мои колеги – полковници, които едва ли ще могат да си намерят работа на свободния пазар на труда. С направените промени силно се обезсмисля категоризацията на труда, особено тази, която е 1-ва категория. С промените висшите военни и полковниците ще се пенсионират на възраст, която съвпада с възрастта, на която се пенсионират мъжете и жените, които не са по 1-ва категория труд. Логично е тези промени да бяха предварително съгласувани с останалите военизирани структури и структури от системата на сигурност. Нормално е да се постави въпроса, за промяна на категорията на труд за военнослужещи от 1-ва на 3-та например, при положение, че те вече не са т.нар. бойни генерали и полковници, а най-обикновени чиновници. С предложението за увеличаване с 3 години на възрастта за пенсиониране на не упражнилите право на пенсия се унищожава с лека ръка най-атрактивния компонент от пакета, привличащ българските граждани да упражняват военната професия. „Спасявайки“ определени висши и старши военнослужещи кадровата система за развитие ще бъде изцяло запушена на върховете за поне пет години напред, което ще демотивира значителна част от майорите и подполковниците, които са „мотора“ на отбранителната система. Освен това поредните хаотични промени са доказателство за непредсказуемост в целия социален пакет, който се предлага на кандидатите за военна служба. Не на последно място политическото и военното ръководство на МО поставя тежки разделителни линии между упражнилите и не упражнилите право на пенсиониране. Към предложенията няма представени никакви анализи, проучвания и най-малкото анонимни анкети, проведени сред личния състав на Българската армия. Няма представено актуална и реалистична оценка на въздействието. Набързо направените промени обаче не отчитат факта, че чрез тях се нарушава правото на труд, гарантирано от Конституцията на страната и се създават предпоставки за стартиране на дела срещу институцията за дискриминационно отношение. Да не забравяме и становището на КПКОНПИ, че съществуват условия за корупционен риск с липсата на ясни критерии за определяне кои точно военнослужещи, упражнили правото на пенсиониране, могат да останат на служба по преценка на министъра на отбраната. В бързането си за внасянето на промените, МО пропусна да разпише тези критерии, а след бележката на КПКОНПИ такива ще бъдат вписани в Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, а не в самия закон. Странно е и как МТСП съгласува промените в ЗОВСР преди внасянето им в Министерски съвет, а социалната комисия в Народното събрание ги отхвърли и то с много професионални аргументи, за разлика от тези в комисията по отбрана. На 4 март промените на ЗОВС ще бъдат обсъдени в пленарната зала. Вероятно ще бъдат приети. След което отговорността за поредните безсмислени и субективни промени попада в полето на президентската институция. А пък с какви ли резултати ще ни изненадат двата стратегически прегледа – предстои да видим. Скоро!
От профила на о.з. Цветков
